Пурите присъстват в живота на хората от десет века и отдавна са символ на нещо повече от пушене – на истинска наслада. Когато сменя цигарите с пури, Джак Никълсън казва: „Единственият начин да се отървеш от един лош навик е да го замениш с един по-добър.”

Всичко започва в земите на Централна Америка и на островите в Карибско море. При археологически разкопки в Гватемала е намерен керамичен съд от около 10 в. пр. Хр., на който е изобразен човек, който пуши примитивна пура. Човекът, който донася първата пура в Европа, е Христофор Колумб. Предполага се, че двама от членовете на екипажа му са първите европейци, които опитват пури в земите на днешна Куба. 

До 19 век пурите, а не цигарите, са широко разпространени в Европа. Преди производството да се механизира, във фабриките се работи на ръка. Дори и сега най-известните производители на пури продължават да ги предлагат „ръчно свити” (totalmente a mano) , което се счита за белег за високо качество. 

Производството

Това е дълъг процес. Листата на тютюна се събират и се изсушават по специална технология – редуване на топлина и сянка, чиято идея е да се намали съдържанието на захар и вода в листата, без те да се развалят. Това е само първият етап на обработката, който отнема между 25 и 45 дни. 

Втората част на производството е ферментацията. Целта на тази част е всяко листо да изсъхне бавно. През цялото време се контролират температурата и влажността, за да не спре ферментацията и да не се стигне до гниене или разпадане на листата. Именно на този етап се извличат вкусът и ароматът на всяко едно листо. 

След като листата изсъхнат както трябва, те се сортират по външност и качество в две групи – за пълнеж на пурата и за завиване. През цялото време листата се държат много внимателно, овлажняват се и се проверяват много пъти, за да се запази качеството на всяко отделно листо. 

Завиването на ръка е следващата стъпка от майсторската работа. Опитният работник може да завие стотици качествени и почти еднакви пури за един ден. По време на завиването листата се навлажняват и след това се слагат в дървени кутии, за да изсъхнат. Тогава режат краищата им, за да станат всички пури в кутията с еднакъв размер. 

След това пурата може да престои десетилетия наред и да запази качеството си, стига да е в помещение със 70% относителна влажност на въздуха и температура 21 градуса по Целзий. 

След като клиентът си купи кутия пури, внимателните грижи съвсем не свършват. През цялото време на съхранението на пурите те трябва да се наблюдават в дървените си кутии, а условията на съхранение се следят внимателно. Ако пурата изсъхне, тя може да се овлажни отново и качеството й ще си остане високо, стига по време на производството всичко да е било по правилата. 



Най-качествените пури са направени с два различни сорта тютюн – за пълнежа и за опаковката. Най-добри са пурите с „дълъг пълнеж”, т.е. при тях всяко едно тютюнево листо в пълнежа е цяло и дълго. При тези пури има още един слой между пълнежа и опаковката, който е направен от трети вид тютюн. Това допълнително подсигурява здравината на пурата и позволява на производителя да използва по-тънки и по-хубави листа за опаковката. 

При по-некачествените пури листата, използвани за пълнежа, са на парчета, а само тези за опаковката са дълги. Някои от тези разновидности дори са покрити с нещо като хартия, направена от тютюнева каша.

Имената

В производството на пури няма случайни хора. Всичко там е плод на дълга традиция и история. Има определени семейства, които от десетилетия са в този бизнес и имат монопол върху него. 

Една от големите марки пури е Montecristo, създадена през 1935 г. Името идва от романа на Александър Дюма – баща „Граф Монте Кристо”. По онова време във фабриките е имало четци – хора, които четат на работниците, докато те завиват цигарите – традиция, която и днес се спазва на някои места. Предполага се, че „Граф Монте Кристо” е била любима книга на тогавашните работници и затова марката е била наречена така. Ако най-известни сред пурите по света са кубинските, то най-известни сред кубинските са Montecristo.

След Кубинската революция, през 1961 г., цигарената индустрия в Куба е национализирана Тогава създателите на MontecristoМенендес и Гарсия бягат на Канарските острови, където се опитват да започнат наново своето производство на пури. Скоро обаче са принудени да спрат заради спорове с Куба по запазената марка. Едва в средата на 70-те те успяват да започнат производство в Доминиканската република и да внасят пури в САЩ, където няма проблем със запазената кубинска марка заради ембаргото, наложено на Куба. И досега тази компания произвежда пури със същото име за американския пазар, докато в Куба също си произвеждатMontecristo. Това положение е същото за известните марки кубински пури, за които ще стане дума. 



Друга известна марка кубински пури са Romeo y Julieta, чиито най-известен почитател е Уинстън Чърчил. Марката съществува от 1875 г. и е наречена на трагедията на Шекспир. На логото на марката се виждат всички златни медали, които тези пури са печелили през годините.



Cohiba е може би най-известната марка кубински пури. Името й идва от думата за „тютюн” на езика на коренното население на Бахамските острови. Марката е уникална с това, че тютюнът за пълнежа на пурите е много висококачествен и е преминал през допълнителен процес на ферментация.  В началото Cohiba са пури, правени само и изключително за Фидел Кастро и високопоставени кубински управници, които ги раздават като дипломатически подарък. Това е единствената марка пури, към която има истински култ. Едва през 1982 г. Cohiba стават достъпни за всички. Поводът, по който Кастро решава да сподели специалните си пури, е че тогава Световното по футбол се провежда в Испания и това очевидно стопля душата на кубинския лидер.

За Cohiba се използва най-качественият тютюн, отглеждан в Куба. Той преминава и през трета ферментация във варели, което според специалистите придава на пурите по-мек вкус.